Национална програма "Успяваме заедно"

Национална програма "Успяваме заедно"

Национална програма "Успяваме заедно"

2019 год.

Обща цел на програмата е осигуряване на цялостно развитие на детската личност (физическо,емоционално, социално,когнитивно и речево) чрез прилагане на ефективни мерки за осигуряване на плавен преход на детето от семейната среда към детската градина и чрез овладяване и усъвършенстване на взаимодействието на учителите с представителите на семейната общност в детската градина.

Предучилищната възраст е един от най-интензивните периоди на развитие в човешкия живот и е свързан с превръщане на съдържанието на натрупания първоначален собствен опит и впечатления в диференцирани елементарни базисни знания и умения – двигателни, речеви, познавателни, социални, игрови. Изследванията върху психичната структура на 3-годишното дете обобщават, че преживяването на тревожност е свързано с липсата на удовлетворяване на една от водещите социални потребности, свързана с новата за него ситуация, а именно потребността от сигурност. В развоя на отношенията с възрастните и връстниците у децата се пораждат емоционални и оценъчни връзки. Те са обективното условие за ускорено развитие на умението за общуване в тази възраст. Някои от компонентите на това сложно социално умение са свързани със сензитивността в предучилищната възраст и тяхното стимулиране или пропуснати възможности определят нивото на социално развитие. Предучилищната възраст е важен сензитивен период за овладяване на първоначални знания и представи за света и за закономерностите в него. Този етап от развитието не бива да се подценява с предположението, че в следващите години детската личност ще компенсира това, което е пропуснала. Предучилищната възраст е период на цялостно развитие на детската личност във всички основни области – физическа, емоционална, психическа, социална, когнитивна и речево, чрез овладяване и усъвършенстване на специфични и ефективни подходи на учене, в контекста на оптимално възпитателно взаимодействие на учителите с представителите на семейната общност и в детската градина. Преходът от първичната към вторичната социализация в периода на предучилищното детство най-често се свързва с постъпването на детето в детската градина. Основни преживявания, които съпровождат детето, при осъществяване на този преход са страх и тревога. Посочените негативни емоции и чувства са по-силно изразени при деца, които до момента не са напускали дома си и не са посещавали детска ясла. Съвременните психолози и педагози търсят механизми, чрез които да се преодолеят до максимум негативните преживявания на деца, постъпващи в детска градина. Създаването на механизъм означава да се прояви активност от страна на заинтересованите страни – детската градина и представителите на семейната общност, а не да се остави детето на влиянието на времето като единствен фактор, който може да доведе до редукция и преодоляване на интензитета на негативните преживявания при постъпване в детска градина. Факт е, че всеки индивид, включително и човешкият, когато е поставен в непозната среда, се нуждае от време, но и от обстоятелства, за да се ориентира в мястото и отношенията спрямо новите за него субекти и обекти. Тогава е напълно естествено да се допусне, че преживяването на тревожност от 3-годишното дете е заради липсата на удовлетворяване на една от водещите социални потребности, свързана с новата за него ситуация, а именно потребността от сигурност. От психологична и педагогическа гледна точка е възможно постъпването в детската градина да породи и първия вътрешен конфликт у детето, а именно травма от раздялата с майката или с отглеждащия го възрастен. Силата на този конфликт има характера на емоционален шок и децата с неуравновесен и лабилен темперамент реагират на този срив отново чрез тревожност или агресивни прояви. Ето защо от ключово значение за развитието на детската градина е да бъде приложен ефективен модел за успешна адаптация и плавен преход на детето от семейната среда към детската градина.